artefacttum

Блог с артефакти от школата по творческото писане на Емилия Дворянова

Творческото писане в НБУ

Разговор за писането в школата по творческо писане през 2010 година

Разговор за писането в школата по творческо писане през 2010 година


От следващата академична година департамент Нова българистика в НБУ предлага магистърска програма по творческо писане. Вие от години водите подобни курсове, както и Лятна школа по творческо писане. Бяхте преподавател във втората созополска школа на фондация „Елизабет Костова”. Защо решихте да направите тази магистърска програма? Означава ли, че наблюдавате увеличен интерес към подобни занимания?

Тази програма беше отдавнашна идея на департамент Нова българистика, много пъти от мене се искаше да я направя в проектен вид и да я предложа за обсъждане, но аз бях скептик. Напоследък обаче забелязах промяна и в курсовете по творческо писане, и в лятната школа, която водя. Засили се интересът, вдигна се качеството на студентите, които я посещават. Започнаха да се записват и външни на университета хора. Решихме, че вече е дошло време. В България тази сфера на преподаване е прохождаща все още, а по света е изключително развита, явно задоволява една неотмираща човешка потребност за „оглеждане” в езика, за „правене” на език. Струва ми се дори, че днес четенето и писането все повече се преплитат – тези, които четат неизбежно се пробват в писането.

С какво тя се различава от немногото курсове по творческо писане у нас?

Курсовете по творческо писане са кратки, една приятна „закачка” с писането. Изключително полезни са, защото отварят за студентите „проход” към едно измерение на езика, в което те никога не са пристъпвали. На курс или на школа може да дойде всеки, който е изпитал желание да „пробва” писането, да опита… или „да свери часовника си”… Това не винаги е свързано със сериозен интерес към литературата и писателството, би могло да е доста интересна игра, дори забава. Магистърската програма обаче е нещо твърде различно, много по-ангажиращо. Тя все пак е две години, човек трябва да покрие много курсове, да извърви дълъг път, осъзнато да го желае, да знае къде иска да стигне, да инвестира време, много време… и много писане.
Програмата, която предлагаме и изключително практическа. В нея има само три базисни теоретични курса – за моделите на модерната литература, за не-човешкото в литературата, за психологията на литературното творчество и още един „полутеоретичен”, по моему много важен – за литературата и другите изкуства, но аз и него го мисля като поне частично свързан с писането. Всичко останало обаче е писане и само писане и изучаване „под лупа” на майстори в различните форми. Проза, поезия и драма са застъпени силно в програмата – този, който желае да се занимава наистина с писателско изкуство, дори и да е изявен в точно определен жанр, е добре да пробва всичко, да „огъне” езика си в различни форми.

Какво очаквате от кандидатите? Какви са изискванията към тях и по какъв критерий ще бъдат подбирани?

Очаквам талант и осъзнат интерес. Не знам дали е „прекомерно” очакване, може би просто мечтая за една такава „група”, един „клас по изкуство”, защото аз лично смятам литературата за изкуство, такова е моето разбиране за нея. А изискванията за прием са естествено текстове – ръкописи или публикувани – независимо дали в проза или поезия. Програмата ще завършва със собствена книга с обем на магистърска теза – поезия, проза или драма в зависимост от конкретната насоченост на студента. Много се надявам да успеем да поемем ангажимент за публикуване на най-добрите книги, но със сигурност ще осигуряваме и публичен живот на добрите текстове, които се пишат по време на самото обучение. Това е важно за всеки млад автор.

Какво ще даде тази магистратура на обучаващите се в нея?

Време за писане, стимули за писане, разнообразни посоки, умения… Срещи с хора, от които наистина може нещо да се научи – среда, общност. Това е изключително важно. Човекът е същество, което израства в зависимост от „почвата”, в която никне. Надявам се да дадем добра „почва”. Ангажирали сме в програмата много известни български имена от литературните среди, ще правим срещи и лекции с писатели… Но най-важното е, че самите преподаватели, осигуряващи базата на преподаването, са хора доказали своето писателско можене. Това е и една от причините да създадем тази програма към департамент „Нова българистика”. Някак така се случи, но повечето от членовете на департамента, освен литератори са и известни писатели: Едвин Сугарев, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов… и аз, разбира се. А това е едно от приетите по света, задължителни условия при преподаването на творческо писане – курсовете и програмите да се водят от доказали себе си писатели. Защото писането не е теория, а най-жива практика. И още нещо, не по-малко важно – писането, освен изкуство, е и занаят. Умеещият добре да пише, би намерил множество реализации във всякакви посоки, включително свързани с медиите, където подобно умение е от значение.

В летните ви школи, може би поради краткото време, участниците не пишат текстове, а се обсъждат вече написани от тях. Как ще работите със студентите в магистратурата?

В една магистърска програма трябва да бъдат застъпени всички методи на преподаването, от work shop-а до лекцията. Към всеки практически курс съществува извънаудиторен, в който се извършват коментари на написани от студентите текстове, упражнения, близко четене на литературни произведения… Ето моите курсове в периметъра на прозата например започват от най-малката „монада” на литературния текст – фразата – минават през описанието, кратките прозаически форми и свършват с най-мащабния жанр на прозата, романа. Това предполага много упражнения и много писане, и много четене, и много коментар… Но най-важното е общуването. Изкуството сближава, то предполага постоянен обмен на идеи… бих казала и на „психически енергии”. Всеки, който се е занимавал с музика или изобразително изкуство знае какво е един „клас” по изкуство – напомня по-скоро на „дом” с постоянно взаимодействие между обитателите му.

Магистърската програма, която стартирате заедно с авторитетни имена в съвременната българска литература, така както е заложено в програмата й може би ще създава не само писатели. Има ли какво да предложи програмата на литературоведите и изкуствоведите? Може би по-пълно навлизане в психологията на творчеството?

Разбира се, това е така. Възможно ли е въобще писане без много четене? Това се подразбира, когато става дума за хора с ясно изразен интерес. В курсовете понякога се записват студенти просто от любопитство, това е съвсем различно и в крайна сметка се оказва, че опитът им да пишат стимулира четенето. Магистърската програма обаче има много широк обхват. В нея сериозно е застъпено и критическото писане, както и други, на пръв поглед по-„странични” жанрове като биография и мемоар, есето като „пан-жанр”, жанрови форми като „фентъзи” или криминалната интрига – този „панел” ще се води от също доказали се автори като проф. Михаил Неделчев и Биляна Курташева. Струва ми се палитрата е достатъчно богата, за да може всеки да намери и своя специфичен интерес, едновременно с усвояването на базисни техники и умения.

Новата ви книга се нарича Освен литературата”. Какво „освен” ще имат възможност да усвоят студентите?

„Освен” е животът, който предизвиква литературата… или може би животът, който литературата предизвиква. Може ли някой да каже как се „усвоява” това? Аз не се наемам.

Въпросите зададе: Яница Радева

Интервюто е публикувано в Литературен вестник, бр. 16, 4-10.05.2011 г.

Advertisements

Single Post Navigation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: