artefacttum

Блог с артефакти от школата по творческото писане на Емилия Дворянова

Магистърска програма: Творческо писане

Кратко представяне:
Програмата предлага обучение по творческо писане, подготвя за сериозно литературно проучване и самостоятелно творчество, което, освен че трябва да завърши със създаване на собствена книга, спомага за създаването на навици и умения, потребни за живота на всеки продуктивен писател. Програмата съдържа три теоретични курса, всички останали курсове предполагат практическо упражняване на уменията, заложени в темите на курсовете (писане, четене, коментар). Основните курсове на програмата се водят от писатели, доказали себе си в литературното публично поле и с опит в преподаването на творческо писане. Студентите ще имат възможността, в различни семинарни и извънаудиторни форми, да се срещнат и с по-голям кръг български автори, които да споделят с тях своя писателски опит.

Компетенции на завършилите програмата:
Завършилите програмата притежават:
– задълбочени познания върху творческия процес;
– задълбочени познания върху широк кръг литературни произведения;
– способност да различават различните методи на структуриране на литературния текст;
– умение да създават собствени литературни текстове в различни жанрови направления: проза, поезия, драма.

Дипломиране:
Завършването на обучението в магистърската програма става със защита на магистърска теза или полагане на държавен изпит след покриване на изисквания брой кредити.

За повече информация посетете: тук

За това как става писането и „как понякога се случва човек да напише разказ – някак си така, сякаш от небитието дошло“ можете да прочетете откъс от изказването на Емилия Дворянова в разговора „ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ – МЕЖДУ ВДЪХНОВЕНИЕТО И ПРЕПОДАВАНЕТО“, проведен в Нов български университет, София, 27 април 2006 г. Пълният текст на този разговор можете да прочетете на http://liternet.bg/ebook/virtualni/tvorcheskoto.htm.

Аз всяка година, така да се каже, изпробвам различни начини на справяне със ситуацията, но целта в крайна сметка винаги е една. Аз някъде го бях и писала, че в часовете по творческо писане и преподаването на творческо писане е буквално учене на хората да бъдат свободни. Като казвам свободни, имам предвид, от една страна, свобода в словото, от друга страна – един много съществен опит в придобиване на вътрешна свобода. Защото това нещо, което за мен е най-шокиращо винаги в часовете, и всяка година се сблъскваме с тези хора в общата ни работа, е изключително силната цензура, която всеки един човек, когато се опитва да пише, носи в себе си. Последният час, който имах по-миналата седмица, зададох едно много любопитно за мене упражнение. Провеждам следния експеримент. Още в първия час, когато се видях с тях, поставих цялостната задача за семестъра – всеки да напише един текст, в който последователно – час по час – развиваме, така да се каже, действията, пространствата, времето на героя, който те са си измислили. Те трябваше да си измислят това, което трябваше да пишат, и оттам нататък, чрез различни въпроси, пробата на различни ситуации, да развият този герой. Все още не знам какво ще се получи. Миналия час например им казах – ето, вие си имате вече (твърдят, че са си измислили героя, че знаят какво ще пишат, знаят какво ще правят накрая) всичко това. Хайде сега, в рамките на 30-40 минути, опишете днес героя си, който има абсолютно “черен” ден – това му се случва понякога на човек – каквото и да похване, всичко се срива – случват му се просто отвратителни, “черни” неща. “Черен” ден за вашия герой, опишете ми го.

Така с някакво очакване на гротеска, на хумор или каквото и да било, общо взето; вярно е обаче, че нещата свършват в много обичайни ситуации на спъвания, получаване изведнъж на инфаркт, блъскане на кола или някакви такива доста тривиални неща.

Защо го казвам това? Защо разказвам точно това специфично нещо, което примерно сме се мъчили да правим и което е с идеята да развихри въображението в посоката на нещо черно, гадно и ужасно?

Смисълът на тези часове, имам предвид за хора, които нямат никакви амбиции да стават писатели, които искат да изпробват себе си, които искат, така да се каже, да застанат от онази страна на чертата, където човек е в друга позиция. Не четящ, а създаващ. Най-важното, това, което е блокиращото, е точно невъзможността да напишеш нещо, което… Те ми се извиняват за някои изрази, защото били гнусни. Казвам – какво значи гнусни? Какво значи гаден израз? Тоест – става дума за преодоляване на дълбоко вкоренена вътрешна цензура тогава, когато тебе те оставят със словото и листа. Мисля, че това е основното нещо, което курсовете по творческо писане дават на студентите и, между другото, заради това е такъв интересът. Това е себепреодоляване, начин да се себепреодолееш.

А иначе – онази идеална ситуация, която описвам аз като истинско общение, се получава ужасно рядко. Аз имам примерно двама-трима студенти, които вече четвърта година поред са в курса по Творческо писане; явно видяха, че винаги е различно. Студенти, които наистина пишат, и за които ми е безкрайно приятно, че с някой наистина си даваме нещо много силно един на друг.

Иначе нещата са просто въпрос на свобода.

Откъс от изказването на Емилия Дворянова в разговора „ТВОРЧЕСКОТО ПИСАНЕ – МЕЖДУ ВДЪХНОВЕНИЕТО И ПРЕПОДАВАНЕТО„, проведен в Нов български университет, София, 27 април 2006 г. Пълният текст на този разговор можете да прочетете от Литернет.

Advertisements

Single Post Navigation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: