artefacttum

Блог с артефакти от школата по творческото писане на Емилия Дворянова

Филмът, планината, Орлов мост

Тазгодишният Международен София Филм Фест ще започне различно.
На 7 март 2013 г. 17-ият София Филм Фест ще бъде открит с филм, който в много отношения е уникален. От една страна, той е посветен и се вписва в събитията по повод 150-годишнината от рождението на Алеко Константинов, които предстоят. От друга страна, спецификата му е разчупваща фестивалната (по принцип) нагласа представените филми да онагледяват тенденциозни, характерни за съотвената географска зона на произход продукции.
Първият представен в зала 1 на НДК ще бъде 70-минутният документален филм „Витоша” на режисьора Любомир Младенов. Специфичността на филма, сниман от 2009 г. и ненадейно и непредвидено за когото и да било, разгърнал сюжета си сред една от най- емблематичните теми за 2012 година – протестите на Орлов мост, спонтанно зародили гражданското обществено съзнание у нас, придава и съответна специфика на фестивала. А и досега като че ли „София Фест” не е бил откриван с документален филм, което е още една отличителна черта от предходните издания.
Филмът „Витоша”, на който предстои да събере по моя интуиция голям брой зрители, е не просто документален филм, оповестяващ и потребяващ забравени или малко известни документи и факти. Той самият е източник, предвид устойчивото медийно отсъствие както в самия зародиш на събитията (например флашмобовете на гражданската група „За Витоша”, а и други сходни събития, адресирани към опазването на природните ресурси у нас), така и в кулминацията им – протестите на Орлов мост. А тъй като в съвременното общество паметта за нещата е налична, когато те са медийно, фото- или словопредставени, „Витоша” извършва този акт по съхранението и охраняването за паметта. Защото този филм идва при зрителите си и в един нов етап на гражданското осъзнаване, когато причините, породили събитието „Орлов мост”, остават актуални. Към настоящия момент те само са преместени на нови места – Иракли, Несебър, Пирин. Вече Витоша е не само четвъртата по големина планина в България и най-близката до столицата. През изминалата година Витоша презареди своята символика. Именно символика. Тя се прояви като това, което без съмнение ще видим във филма, „символ на снажност и мощ всепобедна” (И. Вазов, „Витоша”, 1900), след като бе усетена като място за лична чувствителност.
„Витоша е нещо, което ни превъзхожда, не по ръст, а по смисъл, колкото и да я изучаваме и обхождаме”, споделя в режисьорските си бележки Любомир Младенов. „Филмът е ценен именно защото е за Децата на прехода, които блокираха Орлов мост заради Витоша. И това няма как да не е актуално винаги! Това е основното послание на филма, а „Витоша” е планината, която няма да ни отнемат. Когато и да е!”, коментират и продуцентите от Gala Film.
А как е показана планината във филма?
Накратко, от ъгъла на сезонността и отношението към нея – и обгрижващо, и безгрижно, сиреч безотговорно. Любомир Младенов следва в сценария си две посоки: „Витоша като ценност сама по себе си и Витоша, застрашена от утилитаристите”. Този подход на представяне естествено е да предположи два типа сетивност, която ще бъдеактивирана у зрителите. Единия – на поклонничеството – природата и Балканът са „свещената крава” на България и няма човек, който да не изпита това чувство, и втория тип сетивност – на нуждата от пост, нуждата, че от всекиго зависи отстояването и браненето. Именно и затова във втората част на филма зрителят ще „изпита чувство на ограбване, на лишаване от нещо лично и важно. На болка” (Любомир Младенов). „Витоша” ще ви срещне с разнородни „персонажи”, каквито бяха и протестиращите на Орлов мост, по- късно получили събирателната награда на Българския хелзински комитет „Човек на годината” – от студенти до университетски преподаватели, хора с различни професионални интереси, а не както бяха назовани в закъснелия медиен отзвук „еколози”, с някаква неясна негативна конотация. Във „Витоша” участват: арх. Христо Генчев, Тома Белев (бивш директор на природен парк Витоша), бай Бичи (планински водач), Иван Христов (зоолог), Симеон Арангелов (експерт фауна към дирекцията на парка), Дойчин Боянов (алпинист), Сандю Бешев (алпинист, историк), Мартина Попова (участник в гражданско сдружение „За Витоша”), Любомир Костадинов (юрист, участник в гражданско сдружение „За Витоша”), Любомир Попйорданов (експерт по алтернативен туризъм). Всеки един от тях разказва своята лична Витоша и всички тези разкази се окрупняват в символа Витоша, в планината на нашето човешко достойнство – към миналото, към настоящето и към бъдещето.

Тази статия е публикувана в „Литературен вестник“, бр. 6 от 13.02-19.02.2013 г., с.3. Тук е поместен откъс. В същия брой на вестника е публикувано интервю с режисьора Любомир Младенов.

Яница Радева

Можете да видите трейлъра на филма тук.

Advertisements

Single Post Navigation

2 thoughts on “Филмът, планината, Орлов мост

    • Благодаря! Исках да сложа линк към трейлъра, когато публикувах текста, но нямам разрешение за това. Очаквам няколко кадъра от София филм фест, с които да илюстрирам статията. Поздрав!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: