artefacttum

Блог с артефакти от школата по творческото писане на Емилия Дворянова

За филма „Преходът или какво стана с нас”

90„Преходът или какво стана с нас” е нов български документален филм от СФФ, чиято премиера се състоя на 20 март в Дома на киното. Той безспорно е част от поредицата качествени документални филми („Накаран да замлъкне: Геори Марков и убийството с чадър”, „Витоша” и др.), които СФФ предлага на фестивалната публика. Една нещастна история за българския преход, но и за това как са се състояли преходите в други страни – бившата ГДР, Естония и Македония. Един от участниците във филма, спомняйки си 90-те каза – чувствам се наивник. Този филм е абсолютно наложително да се гледа като визуална енциклопедия на проблемите и подмените, които се случиха през изминалите години в българското общество – много от нещата, родените след и около тези промени/подмени едва ли предполагат (но днес те имат право на глас), а случилото се им изглежда като невероятна история. На фона на драматичните споделяния на Желю Желев, Петър Стоянов, Д. Луджев, Едвин Сугарев, Митко Новков, адв. Васил Василев и абсолютно всички и български, и чуждестранни участници, Цв. Цветанов беше единственият, който говореше за това как ще излови всички групировки, ако е нужно с външно сътрудничество, след като през цялото време разказите и документите показваха, че групировките отдавна са част от властта и дори са създадени от нея – предходната (комунистическата) власт. Именно така е охарактеризиран преходът ни – не като промяна, а като подмяна. Причините, които разнородните участници обсъдиха бяха разнообразни, но най-конспектирано ще ги подредя: 1) сгрешена още от 90-те съдебна система (Луджев се подсмихна виновно-наивно, че и по негова вина е тази грешка); 2) медии, които създават неправилен образ за авторитети; създадени са и замислени като несвободни медии; 3) непреодоляно, несъстояло се осмисляне на миналото; 4) нерешен въпрос с досиетата, който държи в състояние на манипулация, едни, а в състояние на власт от тъмното, създавайки олигархични, тоталитарни структури  – други; 5) необмисленост на това, което се очаква от всички като демократично общество, неподготвеност на обществото (средното градско общество, интелектуалци, писатели, инженери – всички) в началото на 90-те – благодарение на това подмяната се осъществява успешно; 6) приватизация и разпределяне на средства при липса на закони как да стане това.

По всяка вероятност монтажът на филма на реж. Атанас Киряков е приключил преди втората половина на 2012 г., защото финалните кадри и реплики се отнасят за протестите като пряк коректив на избраната власт (даден беше пример с Франция), а на кадрите от митинг от 90-те прозвучават финалните думи от филма – дано българските младежи заявяват правото си, както младежите от 90-те.

Много неща могат да се разкажат около филма, а най-вече от тези, които имат памет за времето. Режисьорът каза, че е подбирал от огромно количество материал. Наистина много работа. Филмът е около 120-минутен, а сюжетите, към които разказите водят – дълбинни.

Яница Радева

Advertisements

Single Post Navigation

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: