Какво ви даде школата по творческо писане?

Отговорите на участниците в тази анкета са публикувани в Литературен вестник, бр. 16, 4-10.05.2011 г.

По повод интервюто за новата магистърска програма по творческо писане и като участник в две школи под ръководство на Емилия Дворянова, ми хрумна да направя тази анкета с участници в нейни школи. Формулирах въпроса, но вече имах своя отговор, който се оказа в съзвучие с отговорите на останалите. Но има и още нещо, затова реших да напиша само него: надявам се, че се научих на повече загриженост. Към нещата, които не само пиша, но и тези, които чета. Едно непрекъсното вглеждане и опит за надникване отвъд привидностите на думите. Да почувствам автора им. А това е важно за мен отвъд литературните ми текстове. Да се грижиш за думата е отговорност отвъд литературата. А това не всяка школа или университет може да ти даде.

Александър Чобанов, участник в школата по творческо писане в НБУ, 2009 и 2010 г.: Най-ценното, което „получих“ от школата на Емилия беше запознанството ми с всички участващи. Атмосферата, която спонтанно възникна беше много положителна и приятелска. Емилия успя да провокира всички, които участваха. А и си мисля, че това й беше главната цел. Да успее да ни провокира, а не да ни каже кое как да се напише. Разбира се, казваше ни кое не може да бъде написано по този начин и защо. И никога не спестява истината или премълчава нещо. Самата Емилия Дворянова е уникална като стилист. Текстовете и са изпънати като струни на цигулка и ако разместиш само една дума – късаш струна и не можеш да продължиш. И да имаш възможността такъв човек да споделя с теб своя опит в писането – не мисля че е възможно да бъде обяснено или казано по някакъв начин. Но това, че никога не каза: „…трябва да бъде така, а не така.“ е достатъчно показателно за школата на Емилия, която не те „поучава“, а те потапя в словото, провокира те и ти изплуваш много, много обогатен.

Александър Шпатов, участник в созополския семинар по творческо писане, 2009 г.:Мисля, че най-правилната дума в случая си остава оригиналното понятие „семинар”, а не школа – школата предполага далеч по-дълго и последователно занимание. Докато в Созопол през 2009 г., ние разполагахме със съвсем ограничено време, което ни стигна само за едно първоначално синхронизиране и запознаване със стиловете на всеки. Така, че може би основното, което семинарът ми даде бе именно това – възможност за запознаване с други начини на писане, при това от първа ръка. И всичко това мина безконфликтно, което също си е постижение. Иначе миналата седмица излезе новия ми сборник, в който влезе и разказа, който гледахме на семинара. Разбира се, преработен след обсъждането с останалите.

Евгени Черепов, участник в созополския семинар по творческо писане, 2009 г.: Надникнах през различния поглед на чуждия опит. Стигнах до изводи, до които съм бил близо, но сам не съм успявал да формулирам. От по-богат чужд читателски и писателски опит можеш да получиш неща наготово, до които, ако ще достигаш сам, отнема повече време. В школа по творческо писане човек трябва да се отвори и да попива чуждите знания, под форма на критика или съвети, после отново да се затвори и сам да реши кои от тях му вършат работа.

Мария Донева, участник в созополския семинар по творческо писане, 2009 г.: Школата по творческо писане в Созопол за мен е Остров на блажените – различни автори, които споделят опит и разсъждават за занаята си. Бяхме поставени в необикновена, красива среда; имахме възможност да общуваме с успели, интересни автори. С някои от участниците продължавам да поддържам радостни и полезни контакти и това е страхотно.

Димо Димов, участник в школата по творческо писане в НБУ, 2010 г.:Възможност за среща със себеподобни пишещи, за обсъждане на хубавите и лошите страни на писанията ни и най-вече, да чуя мнението на утвърден писател като г-жа Дворянова, която ми даде неочаквана и интересна гледна точка, един нов поглед върху моите текстове, до тогава незабелязан от мен самия.

Бисера Виденова, участник в школата по творческо писане в НБУ, 2010 г.: Курсовете по творческо писане са като групите за взаимопомощ. В България нямаме традиции в това отношение. Знанието, идеите, опита, които обменихме бяха като включване в няколко енергийни източника едновременно. За мен подобни срещи са медиация между света на идеите и реалното им оползотворяване.

Христо Бойкикев, участник в школата по творческо писане в НБУ, 2010.
В нобеловата си лекция Бродски коментира разликата в гледните точки към езика между писателите и останалите хора. Това, което за останалите е „глас на музата“, за писателя е диктатът на езика. Не езикът е средство на писателя, а писателят – средство на езика. Това наблюдение очертава един важен преход: за да станеш писател, трябва да осъзнаеш субектността на езика и своето подчинено положение спрямо него. Подобни прераждания на гледната ни точка към най-основни понятия и съотношения с битието ни са не леки духовни пътувания. Те изискват учител, по възможност майстор.
Като всеки майстор, Емилия отива отвъд майсторството и отвъд езика. Тя прави музика. Човек трябва да подложи сетивата си на нереалната лекота, с която тя обиграва диктатите на езика, превръща ги в мелодия, връща им качеството на глас на музата. И докато Емилия споделя това със своятa непринудена щедрост, ти някак неусетно правиш своите крачки по пътя на превръщането в добър инстумент на езика. И независимо колко далеч стигнеш по него, срещата с майстор оставя едно силно чувство: благодарност.
Анкетата направи: Яница Радева